Историйката тая подпомагат политици нарочно подбрани лаици потънали над гуша в неверие лакомия безхаберие ибрици оцапани с цвят да не се познават кой мил кой враг по вените тече ток хоп троп скок подскок във всяка боя за всеки срок все готов да бъда патриот народа ми е на душата нему боря се за правата щом пада на глас парата тегля ли тлъста заплата за услуги отдолу отплата ваш докрай съм братя пиниза отколе тъй ми сърцето наниза чак съвестта ми прониза тя май от рани загива майната му е девиза що да споря ще го сторя кой на почтен като мен не се престоря ката ден да някого не ще преборя други ще хързулна трети ще катурна няма тук знак стоп след нам и потоп грешно е ала се налага пък после ще се оправя свещи ще паля до гроб докато ме прости бог за следващия живот
стъпки
Триумф
Триумф бум наш Пешо дали наивно смешно или пресметнато погрешно поне за тази приказка е редно да не уверява че е верно не и да разправя честно че на някой му е лесно напуснал чужбина в посока своята родина успял за петима университет подбрал диплома прибрал булка завъртял бизнес развъртял бум парици скатал грейнали и деца но няма правила вчера слука днес беда утре поука и следа та понякога така вместо да гледа сеира хаира си с мастиката дерта и поминъка той нагазил политиката там блата от поквара да пресушава държава на крака да изправя едвам го избрали премиер едва поста приел триумф ли бум погнали го отляво и дясно че не било за него място натикали го натясно изхода оставка незабавно в онази страна навярно на триумф лова бил е строго забранен за външни лица
Мравка
Мравка за справка иначе да речем Здравка във всекидневна незрима незабележима война труди се от сутринта набавя храна наглежда дома търси уют отдих мира както всеки жител на Земя разлика има уж нима тя е без илюзия нито една за беля нейна съдба мравуняка на Здравка бе на гости плюс пости в квартира без покана без право на замяна накрая насила под сила по хигиенна причина чрез препарат чист ад и може би без грях премина в онзи свят Здравка закъсня за на несмелия съд пира сега саксия я закриля няма го глада врага спокойствие зеленина Здравка в рая сама
Съвест
Съвест притиска какво пак иска съвест ала бала както катеричка не се наиграла намери пролука от тука се шмугне оттам не влиза леко в капан някакъв безумен насам може би на ръба избрал си стена изрисувал фуния нашарил с тебешира съвест прелива после думите тия безумни ли сме ние грешниците люди че събираме будни и което се губи че строим и което може да се срути че любим и което може да ни погуби и така се трудим бдим подобно дим несмутим да не се изгубим ако се събудим