Скицирах мислех си едва ли на интервали триех провали все едно на ето това платно откога има не един знак защо погрешки казват човешки засега не съвсем пропуснах само които досега допуснах признание или оправдание някои бяха като заклинание като терзание днес сутринта по изчезнал онзи ден вечерта внезапно като инфаркт в съня като пролог и епилог в некролог със снимка една на нея две лица като силата в безпомощността време съобразява се не на шега къде с кого кога е спорило за цена
Месец: декември 2021
Случва се
Да случва се уви да да да си цел за стрелба да дочакваш деня да от средата на нощта да с отворени очи да като мишена за стрели да случва се уви да да да и да като че ли да не всеки път личи да може би остават следи да вероятно просто ей така да случва се уви да да
Веднъж
Веднъж валеше дъжд вървях капките броях колко са така и не узнах изведнъж теб видях погледнах се в очите ти не се познах друг бях всичко друго не и плах когато се прибрах не спах да съм с тебе си пожелах веднъж когато изведнъж заваля дъжд и видях те веднъж изведнъж когато валеше дъжд
Коледа
Откога гората зъзне горката ненадейно пристигна пролетта облече в цвят каквото видя и в очакване на лятото замря макът разцъфтя смокинята узря време е за есента ето я и нея шарките избра обагри деня и полека сигурно с тъга си тръгна по окапалите листа леден полъх повя зимата довя често тъкмо тъй като за война сякаш да вледени снага и душа тогава на края на календара Коледа идното повежда обреда отрежда надежда