стъпки

Мига пристига 
без да има права
на избор на сцена 
действащи лица
линия на сюжета  
кой акт къде кога
пристига зачатък 
получава отпечатък
лъч със пролетта 
луна върху трева
стъпка сред снега
отблясък във вода
вълна връз пясък
над морето крясък
преминава в порядък 
някъде нататък

Стария дом
пожълтели стени
какви са тия ъгли
изтъркан паркет
прашен бюфет
витрина стъкла
отражение тела
души в облекла
изтърбушен диван
съдран на петна
столове маса
изкривени в гримаса
светлина от полюлея
толкова уморена
оголена жица
как животът протича
огледало лющи се
парче по парче
отсреща няма лице
висящо в края перде
пред прозорец
който гледа наникъде
вън тъмно небе
времето премина през мен
дали дишам защо пиша
свобода или плен
очи гнетят сред тлен
оголвам ги и е ден

 

Истина наистина 
илюзия била 
тогава как така
истина била 
илюзия е живота 
без наистина 
за истина борба
значи ли това 
истина била
наистина е истина 
илюзия  е лъжа

Реалността 
разказва казва 
реално я отказва 
абсурдността си 
доказва в самота
чудак от свят
чудат с посока  
само назад 
спря своя бяг
дали времето
се умилостиви
чрез други очи
своите сподели
да боли ли
че събра ги  
което дели