Лице циферблат очите стрелки тик так набляга навика в такт няма как апарат трака си пак от утро до и сред нощния мрак махало маха замахва с размах от страх утеха до умора смях посред болка фалш шарж грях от първата среща майка деца из младостта през зрелостта старостта гравитация вае лица по рязка брънка бръчка бразда от във до безтегловността
Одобрение дойде мига някой на света увери със слова утвърди с глава аплауз на ръка клик в мрежата да тъкмо така харесвам да обикновена мечта къс от света има само баналност една дар ли е това принася ли лице на кукла прокудена душа знае ли се цена защо срещу какво се връща тя ще ли се налага на шега или сериозно ли да се спечели света
Селфи къде си тук съм отговаря тяло усетило се неразбрано че е само тяло разбира се че неоправдано е къде си тяло пита се селфи в огледало око с надежда леща поглежда и щрак че как тук съм пак отговаря то но защо като зад завеси селфи произнесе тук съм аз ти къде си
Вятъра минава щорите леко развява спомени преспи навява пресни мисли пресява къде вятъра минава кого защо разминава ето отсам на хладина при морската скала сред пръски вода хлапак се забавлява времето наоколо го няма вятъра си преминава пътем на пътя попътен заварва мъж запътен забързан зад волана срок времето му управлява вятъра го задминава насам сам старец сварва на сянка дреме до дувара глава приведена и побеляла под на времето товара вятъра поспира замира не го веднага отминава но момента приближава накъде ли продължава навярно натам гдето само вятъра минава