След светофар до ограда от метал някой е замрял сякаш себе си едва сбрал очите не търсят жал питат полъха на времето за малко поспрял там бе такава кал имах ли избор бях ли цял или е страна на зар и няма как освен провал минах отминах в деня вчера утре преживява понякога избледнява нали днес друг ден чертае наоколо и мен почти не зачертава като че ли очертание започва не чезне с точка
Натиск на всяка цена дал заповед война с оръжие в ръка без предупреждение връхлетели не една страна по пътя налетели на имение дома на писател живял и описал мир и война в предишни времена трошили не го изгорили пожара след тях потушили отминала поредната война прибавила своите листа към творба изписана с лица тела отвлечени от драми потиснати от травми увлечени в борба това ли е света или онова между редовете което се разкрива щом се открие какво се крие досега нали когато и да е сега по бялото поле снове душа
И да не ти пука и със и без поука нейсе живей се тука докога кой знае глъчката дотука кога ще заглъхне някъде по пътя
В парка срещу морето по алея между дърветата млада жена премята настрана глава крака не може да върви сама държи друга за ръка танц такт дава тъгата пристъпват и се взират сякаш търсят дъгата пейка с отчупена дъска в памет на мига на гнева встрани дузина деца едно напуска пясъчника малка драма и конфликт възпитателка на изпит дали е истина или мит подчинението трае миг и е за властта наркотик неволно ли е оправдано тяло отражение в огледало било то стъкло зеница око да е себе си и част от цяло