дни

Небето знае
нима нехае 
скачени съдове 
бяхме аз и ти
трудно лесно 
грешно честно
облаче ми рече 
не се сърди човече
нали бе вече

Птички живели в кафез  
един ден като днес
и те както всички  
изживели своите битки
заедно с клетката си
се озовали при сметта
дело на ръка безжизнена 
без да е засипана в пръстта
преди смъртта 
сцената е с главна роля
дали публика по воля
или актьори  неволни 
все роли вечно спорни
създание с оправдание 
препуска нанякъде   
спектакъл не винаги
и не навсякъде
 
    
 

Проповядвал така
разиграва ни врага 
искаме война заповедта 
унищожение на хората
окупиране на територията
прегазил континента
в унеса забравил малка 
подробност една 
смисъла за редника генерала 
щурмбанфюрера юнкера от СС
при отстъпление да загине
не когато и да е а там и днес 
нямал още  Вундервафе  
бомба способна да срине света
в отчаяние за отбрана на града 
изпращал непълнолетни деца
накрая усетил гибелта
приключил в бункера
с глава простреляна
от собствената си ръка 
предал се Берлин дошъл мира 
сега зависи от инстинкта на един
кое ще е оръжието на възмездието
и края на премеждието

Тъгата ще
разнесе понесе
частица
със себе си
да отнесе