Наскоро от които са на ти с властта и на вие със света спомена сигурно не на шега точно сега в такава война победители няма да има нима досега хилядолетия хвала на химера победа е създала илюзия за игра разума зърно от плява не може ли да раздели пали ги и в пламъка гори от куршуми между аз и ти от битки щом се умори от жертви щом само мълчи от беди щом прегори все едно кога потърсва вода и кълнове на мира
Вече
Вече е без пет утро силует огънче цигара гара поток влак релси бяг отскок ден е пак пирует в мрак
Кой
Кой е отнел не дал и в това радост съзрял някога не е осъзнал скръб не е капитал каква печалба е печал
След
След светофар до ограда от метал някой е замрял сякаш себе си едва сбрал очите не търсят жал питат полъха на времето за малко поспрял там бе такава кал имах ли избор бях ли цял или е страна на зар и няма как освен провал минах отминах в деня вчера утре преживява понякога избледнява нали днес друг ден чертае наоколо и мен почти не зачертава като че ли очертание започва не чезне с точка