Да случва се уви да да да си цел за стрелба да дочакваш деня да от средата на нощта да с отворени очи да като мишена за стрели да случва се уви да да да и да като че ли да не всеки път личи да може би остават следи да вероятно просто ей така да случва се уви да да
Веднъж валеше дъжд вървях капките броях колко са така и не узнах изведнъж теб видях погледнах се в очите ти не се познах друг бях всичко друго не и плах когато се прибрах не спах да съм с тебе си пожелах веднъж когато изведнъж заваля дъжд и видях те веднъж изведнъж когато валеше дъжд
Откога гората зъзне горката ненадейно пристигна пролетта облече в цвят каквото видя и в очакване на лятото замря макът разцъфтя смокинята узря време е за есента ето я и нея шарките избра обагри деня и полека сигурно с тъга си тръгна по окапалите листа леден полъх повя зимата довя често тъкмо тъй като за война сякаш да вледени снага и душа тогава на края на календара Коледа идното повежда обреда отрежда надежда
Преди много лета когато вчера беше утре днес било само огън от дъх на ламя самотата живяла сама на върха никъде не е останало написано смислено мислено ли си е напявала песничка една време в самота каква наслада е това вероятно в подобен миг на наслаждение дошло и откровение я колко имам защо да не раздам самота и на други да дам решила спуснала се до някоя долина и оттогава човекът разсейва мъгла на име самота търси и гони самотата по гори поля хълмове била ръба на планина където и да е стига глътка въздух да има цена моля плаща малко суета и така може би няма как дойде ли часа пак обратно към сцената в града село махала не е ли това дар от душа какво би бил света без жажда за вяра любов самота освен самота