Някой понякога нещо твърди даже има ли власт налага отнема права свободи може и да не греши кой знае защо времето не се засяга от подобни делби все така си върви прощава търпи не се гневи и изведнъж от нищо връща всичко както бе преди е почти вдъхва издъхва дъх на делничен прах поредния грях от чувствата страх в борба за страст и хляб гасне гори как ли ще реши какво да е за тези души привикнали в своя бяг дали на съд дошли където иначе биха ли могли вина и прошка има само тук нали
Как плува количка с бебе ето и чифт дръжки стол с колела и човек който не може да ходи сам ни тук ни там вечност какво щастие и каква мъка движение и покой навярно нямат разлъка
По воля и неволя делници със и без дневници по воля и неволя наемници със и без пленници по воля и неволя в роля със и без броня по воля и неволя безделници със и без вятърни мелници по воля и неволя скитници със и без орисници по воля и неволя пътници със и без спътници по воля и неволя странници със и без намеци дописали своите страници
Скицирах мислех си едва ли на интервали триех провали все едно на ето това платно откога има не един знак защо погрешки казват човешки засега не съвсем пропуснах само които досега допуснах признание или оправдание някои бяха като заклинание като терзание днес сутринта по изчезнал онзи ден вечерта внезапно като инфаркт в съня като пролог и епилог в некролог със снимка една на нея две лица като силата в безпомощността време съобразява се не на шега къде с кого кога е спорило за цена