Боря неволя случайността оформя две полукълба които будни и в съня обменят сетива разменят образи слова действия бездействия леност дейна дейност почти винаги наясно че са само преходна тленност преди да потънат някъде в безбрежност живот няма как занаята инат
Небето знае нима нехае скачени съдове бяхме аз и ти трудно лесно грешно честно облаче ми рече не се сърди човече нали бе вече
Спокойствие утихнали везни не се гневи не тъжи не е буря която се преструва смрачава се в мен изсветлява сърцето тик так тактува почти си кротува изведнъж въпрос атакува и тежи думите бунтува на теглилката други и ти върви скъсява се листа разтворен прозореца фантазията отплува в нощта с незабележимо облекчение като дъх на влажна трева докосваш чрез нечия длан света има дреболия една другата раздава суета защо ще купува душа
Птички живели в кафез
един ден като днес
и те както всички
изживели своите битки
заедно с клетката си
се озовали при сметта
дело на ръка безжизнена
без да е засипана в пръстта
преди смъртта
сцената е с главна роля
дали публика по воля
или актьори неволни
все роли вечно спорни
създание с оправдание
препуска нанякъде
спектакъл не винаги
и не навсякъде