Друга е нашата България 
на площад събор сбира 
носии хора цветя подбира
близко далеко не е леко
крива ли е тая чужбина
мъчни дни все да отбира  
тя страната въплътила 
смисъл в думата родина 
без никъде да отпътуваш 
и да се сбогуваш тъгуваш


За които са със света
и вече или още ги няма
пътека на име утеха
към върха се устремява
край пропастта сред планина 
посред гора през долина
по поляна преминава
дори и нея да я няма 
без път земята не остава
утешава макар и няма 

Създава  и отстоява 
тъмнина в създание 
на разстояние лист 
като светлина чист 

Безметежна надежда 
зарежда морето 
до което детето 
доплува където изплува 
в което се учи да плува
общува и се бунтува
целува и си мирува
ражда и се нагажда
понякога се погажда
което някак преплува 
и с което се сбогува 
щом някога отплува