Мравка за справка
иначе да речем Здравка
във всекидневна незрима
незабележима война
труди се от сутринта
набавя храна наглежда дома
търси уют отдих мира
както всеки жител на Земя
разлика има уж нима
тя е без илюзия нито една
за беля нейна съдба
мравуняка на Здравка 
бе на гости плюс пости 
в квартира без покана 
без право на замяна 
накрая насила под сила 
по хигиенна причина
чрез препарат чист ад 
и може би без грях 
премина в онзи свят
Здравка закъсня
за на несмелия съд пира
сега саксия я закриля 
няма го глада врага 
спокойствие зеленина 
Здравка в рая сама

Съвест притиска
какво пак иска
съвест ала бала
както катеричка 
не се наиграла
намери пролука
от тука се шмугне оттам
не влиза леко в капан
някакъв безумен насам 
може би на ръба 
избрал си стена
изрисувал фуния
нашарил с тебешира
съвест прелива
после думите тия
безумни ли сме
ние грешниците люди
че събираме будни
и което се губи
че строим и което 
може да се срути
че любим и което 
може да ни погуби 
и така се трудим 
бдим подобно 
дим несмутим
да не се изгубим
ако се събудим



Бюро вече
имам бюро 
чувство е чудно
като хоро
чудя се защо
що подсказва бюро
за нечие ухо око
по мерило бюро
надскочил не едного
сигурно засукано
заслужено приключено
заслужил значи бюро
имам вече лустро
не къде да е 
на ниво бюро
изобщо не е едно
анархия би било
йерархия без бюро 
наедно разбирам 
вече имам 
потекло пред 
и зад бюро

Ниша  диря
сред нея да  пиша
защо да газя обща киша
от която ме втриса 
в ниша е ясно
кое е ок кое е опасно
кое е ляво център дясно
кога да маневрирам
къде да спирам
ниша откривам
изреченията градирам
иначе пред всеки ред
примигвам примирам
ниша издирвам 
там дишам издишам
зная с лекота твърдя
кое е истина кое лъжа
измежду мрежа
нишка ниша била
какво от това 
конниците на апокалипсиса
липсват от кога
кой знае докога
така че действай
мой човек сега
не се мотай бадева
ниша намери
диря остави