Бряг край река при град
бомбардиран до откат
ден е хората се стягат
отново да го защитават
на роден бряг се окопават
за мъртви отмъщават
заради живи се надяват
нападат и се отбраняват 
следва затишие знаят 
отпадат от едно занятие
проклятие и разпятие
ястия от конско месо
вода по скъпа от злато
болест смърт и още какво
да скършим това зло
е съвършеното добро
окончателно унищожение
на тяхното самоопределение
е наше висше назначение
дълга ни от поколения 
не ща различни мнения
крещи некоронован монарх  
пред щаб изправен на крак
в бункер под бетонен капак
коварни към нас те са враг
затова изпреварих пръв бях  
ударих град подир град 
хвърлих ги в прах и мрак
сега да се предадем е крах
потъва в мислите си пак как 
моя страх да зърне бряг

Гюрултия где пак се вдига
аз съм припомням не крия
искам сред тая сивотия
избирателя да ме открива
писнало му е дошло до шия
от шарлатания мошенгия 
вика спрете тая гюрултия
как тъй ще стига полза има 
тя гласоподаватели навива
за мен попълнена бюлетина
файда е пара прелива на версия
мигар другите не са такива 
пред избори акъл налива
да оправя неразбория напира
ами за парче баница припира
да вдига патардия не спира
дири как да удари балтия
дръжте ги тия хванете ония
своя срамотия мете под килима
често си викам каква бъркотия
берекет версин тамън  за пусия
явно е като сергия на панаира
страната отива на поразия
който я нареди гледа сеира
как тегли народа няма диря
освен тая опустяла гюрултия
ама това било е и е дреболия

Реда ли то аджеба 
ред ли е или игра
не помня от кога
вън пък и у дома
толкова правила
потискат ме така 
чак губя им реда  
някое ще наруша
нека реда победя
вина ли е хайде сега
не сме светена вода 
вие така и те така 
другото е уйдурма
май това е  реда
абе дали сме и ние 
нещо на света
нищо че не сме
толкова трайни
да разберем има ли
неща случайни


Случайността семейство сбра 
майка баща деца както е реда
при хората приет в природата
преотразен от избора волята
но никой не предупреждава
за преждевременна раздяла
безразлична кола детето помля
остана спомен снимка скръбта
шофьора пиян е на свобода  
съда това реши и питаш ти
реалност ли е реда или мечта
къде е реда в реалността
повтаря  едни и съши неща
очаквайки промяна все така 
върви по ръба на пропастта 
като теб когато през нощта 
търсиш изхода и  губиш смисъла    
защо реши мъка да причини
като съедини тези две съдби 
подобно на бомба със стрелки  
взриви я дете уби близки почерни  
взема млади и добри за да боли
за заминалия пое вечността  
накъде там отговорността 
случайно или не тук  е борба
война е без ракети и снаряди
които близо сриват сгради
съвестта на случайността не ще 
принесе в жертва справедливостта 
броени секунди отчита часовника 
до ядрен сблъсък на тази земя
дано  се поотрезви земната кора
да прецени кое като приказка звучи
разума да си възстанови сам реда  
или да остави на случайността