Циганка бърза да вземе нечие вече човешко бреме което сега в кофата тлее и настройва част от мене за какво ли да ми дреме че ролите са разпределени тъкмо частта да задреме нищо без излишни сцени пробужда за нула време зов за живот вик за омраза кое да запазя как да го опазя пустошта ще се развърти привидния мир ще наруши ще преживее който оцелее нещо казва нищото да пазя идва лава дано на думи иначе мили тежко ти
Прах в нас около нас превръща ни в прах за какво не проумях питах ако си над прах и нямаш грях освен нас защо със своята власт не го отнемеш от нас поради причина каква влачат вина то той тя твои собствени дела нали са твоите деца носят си твоя кръст винаги на кръстопът успех страх крах бдиш твориш после рушиш безредие си ти може би не само в моите очи
Празник на виното любовта ръце цветя усмивки на уста устни и очи целуват града на самотна уличка една до стена по тясна пътека прибягва тя от възбуда обзета двойка под ръка преминава девойка на глас проговаря някой май за среща закъснява двойката сгушена отминава минутка изминава изненада покрай същата тъмна сграда тя отново лице подава побягва търси навела над земята глава сякаш изгубила пътя към дома изчезва зад ъгъла в тъмнина след малко всичко се повтаря защо докога какво преживява кой може да отговори сега съвсем пуста е тук вечерта освен нея няма жива душа тя усмивка с дъх на свобода
Залив едва ли макар че рибари по карти това са чертали буря бушува една след друга душата да отплува се страхува на брега без бряг буксува защо ли някой да го вълнува после е съвсем тихо спокойно и някак си крайно бездомно няма вълна да пробие дъха жажда за въздух тежи си сама метеорология прогноза произнася въздушна маса насам пренася докога ли ще ме понася време за последно вълнение къде си повторно мнение което носи поредно спасение сърцето оголило нищо особено тук е така навсякъде общо взето където града е край и е морето