Скицирах мислех си едва ли на интервали триех провали все едно на ето това платно откога има не един знак защо погрешки казват човешки засега не съвсем пропуснах само които досега допуснах признание или оправдание някои бяха като заклинание като терзание днес сутринта по изчезнал онзи ден вечерта внезапно като инфаркт в съня като пролог и епилог в некролог със снимка една на нея две лица като силата в безпомощността време съобразява се не на шега къде с кого кога е спорило за цена
стъпки
Случва се
Да случва се уви да да да си цел за стрелба да дочакваш деня да от средата на нощта да с отворени очи да като мишена за стрели да случва се уви да да да и да като че ли да не всеки път личи да може би остават следи да вероятно просто ей така да случва се уви да да
Веднъж
Веднъж валеше дъжд вървях капките броях колко са така и не узнах изведнъж теб видях погледнах се в очите ти не се познах друг бях всичко друго не и плах когато се прибрах не спах да съм с тебе си пожелах веднъж когато изведнъж заваля дъжд и видях те веднъж изведнъж когато валеше дъжд
Самота
Преди много лета когато вчера беше утре днес било само огън от дъх на ламя самотата живяла сама на върха никъде не е останало написано смислено мислено ли си е напявала песничка една време в самота каква наслада е това вероятно в подобен миг на наслаждение дошло и откровение я колко имам защо да не раздам самота и на други да дам решила спуснала се до някоя долина и оттогава човекът разсейва мъгла на име самота търси и гони самотата по гори поля хълмове била ръба на планина където и да е стига глътка въздух да има цена моля плаща малко суета и така може би няма как дойде ли часа пак обратно към сцената в града село махала не е ли това дар от душа какво би бил света без жажда за вяра любов самота освен самота