стъпки

Кой къде кога
не търси любовта
кой къде кога
не намира омразата
кой къде кога
не губи обичта
кой къде кога
не пази вярата
кой къде кога
не се е блъскал в  стена
кой къде кога
не е виждал врата

Топлина ме облива
как леко се заспива
тя идва през нощта
и ме хваща за ръка
повежда към съня
преобразена в неща
за които съм мечтал
с глас или мисъл пожелал
без да съм роли играл
за които не съм спал
за които съм мълчал
за които съм закъснял
които съм преживял
които съм видял
които съм таял
които съм предал
които съм проиграл
които не съм разбрал
които съм си признал
които съм надживял
които съм изживял
за които не съм узнал
какво съм събрал
колкото съм живял

Обич ли е
това кажи
омръзнаха ми
твоите лъжи 
отвори си 
сама вратата
и отвън я затвори
нямаш вече ти 
място в моите дни

Защо имаш
толкова  лица
аз зная само
две сърца
не вини ме
с длан по въздух
целуни ме
изпрати ми
твоето име
повикам ли те
дойдеш ли
и ще зная  
в ада ли съм
или рая