Спокойствие утихнали везни не се гневи не тъжи не е буря която се преструва смрачава се в мен изсветлява сърцето тик так тактува почти си кротува изведнъж въпрос атакува и тежи думите бунтува на теглилката други и ти върви скъсява се листа разтворен прозореца фантазията отплува в нощта с незабележимо облекчение като дъх на влажна трева докосваш чрез нечия длан света има дреболия една другата раздава суета защо ще купува душа
Не е ли прекрасно когато всичко е ясно не е ли чудесно когато е лесно не е ли страхотно когато не е самотно има ли две мнения не е ли откровение когато има доверие когато няма съмнение когато няма угризение когато няма или когато спокойствие си личи не ли боли когато не върви когато на лицето друго не остава освен чувствата си да заличи
Време не се прикрива плът на духа си даде вземе навярно не е бреме и се излива в думи тела цветя песента какви ли не форми приемат любовта и света в който пиша мълча мога да спра да усещам да се променям всеки миг да опитвам творя отварям врата към кошмар или мечта да замая лекувам замъгля тази глава и какво от това освен че ще заспя
Кое деяние си няма оправдание кое наказание не е с цел внимание кое престъпление прикрива внушение кое същество не минава през учение кое вещество не налучква съединение има ли дума тон буква да не среща сцепление кой звук не открива утешение в изпълнение чий разум иска да живее мигновение чие разбиране трае повече от спасение кое безумие е лично мнение