стъпки

Давност поради давността 
разказвала спомен случка една 
била за пореден път пред съда
причината нея че я има давността
поредна жертва въображаема
в ролята на обвинителя и съдия  
поредно обвинение с подобни слова 
че страстта е качване към върха
един е мига и слизане еди си кога
че любовта е преходна наслада
докато интереса си съвпада
че не трае може за нищо да нехае 
може и за пред публика да играе
че е възможна като прикритие
за всякакво кошмарно разкритие
че е до време че може да е бреме
че любовта където и дири игра
възпира или се запира на всяка цена
все измъчва я себестойността  
зачатъка на властта и ревността
че любовта обича с меч и везна 
за всичко си виновна ти давността 
присъдата ето я пред теб кладата
лумнал пламъка поел осъдената 
жертвата отнела и думата сега
самата тя стъпила сред огъня 
угасвали искрите една по една 
догорял въглена изстинала жарта
вятъра полека разпилял пепелта
оттогава както сезонни времена
чувствата имат свои цвят цветя
обнадеждени от пролетна роса 
окрилени въпреки лятна мараня
пощадени от есенната слана 
свое букетче от давността 

Взаимоотношения намерения
за улеснения забавления
временно работни назначения 
романтични приключения
делови военни сражения
сношения без притеснения
скъсване с едни ограничения
вяра във възможни възмездия
за какви ли не  упражнения 
правила няма има затруднения
не само в някои отношения
подражават жертвоприношения  
без значение от олтар ритуал
кой как пред кого чело е кълнял 
дали е бил току що закопнял
още неузрял или вече презрял 
морал приел предал продал
създание следва зов стар нов
със без живот свой порок бог   
само дори да се цани за пророк
последствията са под въпрос
пита някой за какво е тая каша
която понякога направо отнася
никой отговори не изпраща 
слънчево зайче на шкафа подскача
и скача във купичка прашна

Лампа улично светило
след като се е стъмнило
колко ли очи е осветило
някъде настояще е надвило
други минало е потопило
с настроение сънливо
свенливо или закачливо 
озверени  обезверени
вдъхновени малко уморени
минали оттам на смени 
по дела за игра за беля
за разходка сред нощта
каквато и да е целта
слънце да пали  и гаси луна
вятър да гони и носи дъжда
облаци прах да вдишва града
лампата посреща погледа
със своя собствена светлина
както всяко  око на света миг 
кратък и предава нататък 






Къща стреха
вятъра полъхва  
на море и брега
над леха със цветя  
някой отвори врата
момиченце се засмя
хаоса я съзря 
и се замечта
нейните слова
открехнат ли душа
да остава следа 
полъх от крила
мечтата удържа 
из крилата вписа
дума липсва
писък не се описва
дъха му досега 
диша и в стиха 
донесе я взе си я
понесе я отнесе я
хаос руши и гради
без дом надали 
някой се търпи