дни

Прогноза утре пак
диагноза дете с рак
някога  понякога 
навярно всякога 
до това се свежда
в две очи без вежди
да изгрее надежда

Погребение ли бе 
или видение
стон от бял роял
притихнало ридание
зад черен воал
досега откога 
на глас скърбял
спомен тежи
отчаяние кръжи
безмълвно терзание
очи замъглени от плач
чела потънали в здрач
лица попили страдание
си отиват с мълчание
като признание остават
цветята  върху гроба 
и тишината  скрила
вътре смъртта 
както плод в утроба

Където и да е тук
където има допир 
където има звук картина
където сам се пристига
където сам звучи като
желание за малцина
лавина от огън мина 
изпепели тела на мнозина
без да дава причина
мечтите им не подмина
за миг ги повлече 
накъдето сам се отива
премина във флаг свален
наполовина за траурен ден  
между вяра и печал поделен
отмина в спомен затихна
по живот почти споделен

Вяра без да разбера театър
без вяра  разбирам вятър 
от крайност до безкрайност  
само билетът ми е с трайност