Автор: Георги Казепов

Кога се пробуди града кога 
потуши нощната тишина
кога успя и е с кафе в ръка
от друга страна все е така
делово пристъпва утринта
изповедта е грях на нощта 
докато под това се двоумя
отпивам и небцето проумя
чашата кафе личи си че горчи
от друга страна кога са били
друго освен едни чувства нали
да подсладя кога ако не сега 
и писането си има сладостта
докато споделя горчивина 
от друга страна е любовта 
поразбърквам си мисълта 
пресягам с лъжичка в ръка 
към захарта от друга страна 
докато посегна ме връхлетя
намалих я мисля с кафе в ръка
докога докато и мине реда

Страст няма власт
над пожълтели листа  
кому е нужна есента
съвсем деня посивя 
и за покой призова
един ден вечерта
кучето се развилня
потегнаха му повода
макар да ръмеше вън
и си бе време за сън
хора нямаше почти
вървяха редки коли
една някак се запря
насред малка уличка
спрели бяха две лица
за целувка под дъжда
шофьора гледа и мълча
двигателя заглъхна
даже кучето замря
ръката която го държа 
потърси друга ръка
усети топлина река
лятна рокля с цветя
чу се на клаксон гласа 
разпръсна се сцената
след това в дневната 
кучето доволно заспа
разходка и то каква
през мокра трева

Носталгия избирам
било е днес прозирам
ден от мен идеализиран
носталгия избирам
във вчера се укривам
утре бъдеще да имам
носталгия избирам

Надежда никак не вдъхва
този град който издъхва
обезобразени обгорени сгради 
обезверение по кожата лази
и войната мира си ли пази
досега и скрита да е била  
с неприкрита надежда е дошла 
да унищожи като че ли 
щом някому болка причини
собствената си ще успокои
покрай опърлени треви
ято птички нещичко дели
почти си личи малка война
която от тях троха изтърва 
друга изкълва свърши пира
ятото зацвърча размаха крила 
и в мир и надежда отлетя
някъде над сгорещената земя
залп избумтя изсвистя 
падна къде ли попадна
чия ли мечта пропадна
чия ли надежда посърна
чия ли вяра се завърна
под опаковка на мирни съдби
ври и кипи въпроса кънти
каквото бе е и е преди
опит за живот ли са били
края навярно ще боли
тук съвестта и ще реши 
и там да е надежда нали