Автор: Георги Казепов

Обич ли е
това кажи
омръзнаха ми
твоите лъжи 
отвори си 
сама вратата
и отвън я затвори
нямаш вече ти 
място в моите дни

Защо имаш
толкова  лица
аз зная само
две сърца
не вини ме
с длан по въздух
целуни ме
изпрати ми
твоето име
повикам ли те
дойдеш ли
и ще зная  
в ада ли съм
или рая

Погребение ли бе 
или видение
стон от бял роял
притихнало ридание
зад черен воал
досега откога 
на глас скърбял
спомен тежи
отчаяние кръжи
безмълвно терзание
очи замъглени от плач
чела потънали в здрач
лица попили страдание
си отиват с мълчание
като признание остават
цветята  върху гроба 
и тишината  скрила
вътре смъртта 
както плод в утроба

Където и да е тук
където има допир 
където има звук картина
където сам се пристига
където сам звучи като
желание за малцина
лавина от огън мина 
изпепели тела на мнозина
без да дава причина
мечтите им не подмина
за миг ги повлече 
накъдето сам се отива
премина във флаг свален
наполовина за траурен ден  
между вяра и печал поделен
отмина в спомен затихна
по живот почти споделен