Автор: Георги Казепов

Нощ и дни
ти ми взе
думи сподели 
сякаш ме закле
в огън ме превърна
после се обърна
и си тръгна
спомени бродя
с дъх на
пепел  от роза

Копнях и не разбрах
престъпление ли е  
предумишлие грях  
или лекомислие прах

Привлича съблича
облича ли обича

На тротоара между плочките 
като жива блика вода
улицата лъщи сякаш
някой е чистил със светлина 
алеята има дъх на листа
които брои само есента 
птичи глас почита радостта
в тревата лежи пчела 
навярно летяла към дома
не се спряла отмаляла
премаляла с прогизнали крила
отстъпва деня след дъжда 
настъпва нощта пада звезда