Автор: Георги Казепов

Прогноза утре пак
диагноза дете с рак
някога  понякога 
навярно всякога 
до това се свежда
в две очи без вежди
да изгрее надежда

Призрак от миналото
подлага на бъдещето крак  
приживе на обич играл
в сърцето си презирал този свят
надявайки се смъртта
да заличи всеки грях
и тя му става враг
оставя го без покой
преследва чужд и свой
завижда на деня нощта мига
на всяка мечта
ревнува до смърт и отвъд 
бори се против любовта
щом не е затворена 
в клетка и в него ключа
на кой ли му трябва гроб 
приживе да си посрещне гибелта

Проклета клета
за бездна ли звездна 
плаща лепта 

След друга тичаш
не  мен се вричаш
натам отлиташ
само себе си обичаш
другите съсипваш
пак тук долиташ
на какво разчиташ
тръгвай не се опитвай
да ме заплиташ