Автор: Георги Казепов

Колко скъп е
бил за художникът
мигът в който
се е спрял край
ъгълът на някакъв път
изчаква и навярно
с помощта на съдбата
на платното с четка запечатва
мъж и жена двойка под ръка
насреща им дете
до него още едно
с кошница стават две
цвят топлина почти игра
малко тъга
наистина ли бе или е
мечтание привечер
под розово небе
днес на това
откровение във вид
на картина могат да се
радват мнозина
струва милиони
дали когато по
неписани закони
студ слънцето обземе
пепел земята превземе
този миг ще си остане
пак без цена
спасение без вина

По пясъка  стъпки   
се събират и разделят
утре и вчера
днес си поделят
вятърът ги заличава 
други отпечатва
без  думи допечатва
недей се врича
не се ли обича
не се заличава
което не се изрича
 

В парка срещу морето 
по алея между дърветата
млада жена премята 
настрана глава крака
не може да върви сама
държи друга за ръка
танц такт дава тъгата
пристъпват и се взират 
сякаш търсят дъгата 
пейка с отчупена дъска
в памет на мига на гнева
встрани дузина деца
едно напуска пясъчника
малка драма и конфликт
възпитателка на изпит
дали е истина или мит
подчинението трае миг
и е за властта наркотик
неволно ли е оправдано
тяло отражение в огледало 
било то стъкло зеница око 
да е себе си  и част от цяло
 

Когато друго не остава
освен да разрушиш
нищо спешно
да не искаш да твориш
това е вече нещо