Автор: Георги Казепов

Проповядвал така
разиграва ни врага 
искаме война заповедта 
унищожение на хората
окупиране на територията
прегазил континента
в унеса забравил малка 
подробност една 
смисъла за редника генерала 
щурмбанфюрера юнкера от СС
при отстъпление да загине
не когато и да е а там и днес 
нямал още  Вундервафе  
бомба способна да срине света
в отчаяние за отбрана на града 
изпращал непълнолетни деца
накрая усетил гибелта
приключил в бункера
с глава простреляна
от собствената си ръка 
предал се Берлин дошъл мира 
сега зависи от инстинкта на един
кое ще е оръжието на възмездието
и края на премеждието

Който си определи 
минута час ден година 
в която да се роди
тогава може би
съвсем сам ще реши 
по пътя си на тази земя
накъде ще върви
какво ще сътвори
какво ще разруши
какво ще бори
с какво ще се примири
кога как защо ще избухне
къде ще се стопи
има ли възможност  
дали рационална 
или емоционална
дори потенциално
почти нереална все едно
навярно е специална 

Обвивка се таи
както майка в дете
както влюбен в сърце
както сол във вода
както умора в потта
както  болка в тяло
както едно в цяло
както стена в основа
както свобода в окова
както отдолу зов в любов 
както суета в любовта 
както в разума лъжа
както истина в лудостта
както живота в смъртта 


Тъгата ще
разнесе понесе
частица
със себе си
да отнесе