Автор: Георги Казепов

Боря неволя
случайността оформя 
две полукълба
които будни и в съня
обменят сетива
разменят образи слова
действия бездействия 
леност дейна дейност
почти винаги 
наясно че са само
преходна тленност
преди да потънат 
някъде в безбрежност
живот няма как   
занаята инат

Небето знае
нима нехае 
скачени съдове 
бяхме аз и ти
трудно лесно 
грешно честно
облаче ми рече 
не се сърди човече
нали бе вече

Спокойствие утихнали везни
не се гневи не тъжи
не е буря която се преструва  
смрачава се в мен изсветлява 
сърцето тик так тактува 
почти си кротува
изведнъж въпрос атакува
и тежи думите бунтува 
на теглилката  други и ти
върви скъсява се листа
разтворен прозореца
фантазията отплува в нощта 
с незабележимо  облекчение
като дъх на влажна трева
докосваш чрез нечия длан света
има дреболия една 
другата раздава суета 
защо ще купува душа

Птички живели в кафез  
един ден като днес
и те както всички  
изживели своите битки
заедно с клетката си
се озовали при сметта
дело на ръка безжизнена 
без да е засипана в пръстта
преди смъртта 
сцената е с главна роля
дали публика по воля
или актьори  неволни 
все роли вечно спорни
създание с оправдание 
препуска нанякъде   
спектакъл не винаги
и не навсякъде