Автор: Георги Казепов

Вятъра минава
щорите леко развява 
спомени преспи навява
пресни мисли пресява
къде вятъра минава
кого защо разминава  
ето отсам на хладина
при морската скала
сред пръски вода
хлапак се забавлява 
времето наоколо го няма
вятъра си преминава
пътем на пътя попътен
заварва мъж запътен
забързан зад волана
срок времето му управлява
вятъра го задминава
насам сам старец сварва
на сянка дреме до дувара 
глава приведена и побеляла
под на времето товара
вятъра поспира замира
не го веднага отминава
но момента приближава
накъде ли продължава
навярно натам гдето
само вятъра минава

Биография епитафия
обществото лепва 
етикета на човека    
дали прескочил векa
или доживял полека 
на драма сюжета
все платил лепта
явил се там където
нявга ръкава запретва 
за нелека тук пътека
и връща вече отчета
по графа полза щета
от престоя на тази земя
така ли е питах я 
споменах заради 
една близка съдба
тя тревата разлюля
след това замълча
после попитах небето 
какво ли на човек
ей тъй не му теква
то сигурно свикнало
в ответ не трепна

Какво сътворих
попитах се жив 
какво съм взел дал 
освен че досега засега 
поне не съм умрял
и от къде ли го знам
попитах се вял
защото около мен
е прекрасен ден
по хорските лица
няма следа от печал
попитах се цял
какво е белега 
че си живял

Малък човек
малко близо
малко далеч
малко нелеп
малък свят
малък грях