Автор: Георги Казепов

Страх ама
хич да не
се вживях
дали съм 
или не съм
страх ама
хич да не 
се двоумях
дали съм
или не съм
страх ама
хич да не 
се колебах
дали съм
или не съм
страх ама
хич да не 
се боях
дали съм
или е сън

Преди куп луни
при един пианист
дошла глухота
отнела му звука
оттогава според слуха
така обикнал
всеки клавиш
написал музика
която можеш
да чуеш забравиш
изстрадаш доловиш
не и да опитомиш
ето там четири лапи
пристъпват като по ноти
както всяко друго коте
само че това
изведнъж се удря във врата
навярно придобило
или родило се в слепота
сега усетило грижа
храна любов свобода
опитва да тича
без да вижда с очи
опознава стени ъгли
сигурно боли
питам се от света
около себе си
какво ще сътвори
има ли душа може би
няма как да не греша

Няма страх 
като страха 
има мои стъпала
файда цена вреда
стълба на страха
само да се кача
подскоча ей така
и нагоре хопала
хайде спада страха
да се прередя
напряко да пресека 
чужд гръб  да издера
все едно да се изкача
аз  досега засега
рана имам не една
и други знаят номера
няма обвинение
то е право мнение
живот и лъжа защо не да
щом дава ми мощта
къде е изхода
какъв е избора 
може и да полетя
както в песента
някога но не сега
остава да се примиря
принуден да се покача
сам за себе си ще проверя
вижда ли се от върха
или няма го страха

Лице циферблат очите стрелки 
тик так набляга навика в такт 
няма как апарат трака си пак
от утро до и сред нощния мрак
махало маха замахва с размах 
от страх утеха до умора смях 
посред болка фалш шарж грях
от първата среща майка деца
из младостта през зрелостта 
старостта гравитация вае лица
по рязка брънка бръчка бразда 
от във до безтегловността