Бряг край река при град
бомбардиран до откат
ден е хората се стягат
отново да го защитават
на роден бряг се окопават
за мъртви отмъщават
заради живи се надяват
нападат и се отбраняват
следва затишие знаят
отпадат от едно занятие
проклятие и разпятие
ястия от конско месо
вода по скъпа от злато
болест смърт и още какво
да скършим това зло
е съвършеното добро
окончателно унищожение
на тяхното самоопределение
е наше висше назначение
дълга ни от поколения
не ща различни мнения
крещи некоронован монарх
пред щаб изправен на крак
в бункер под бетонен капак
коварни към нас те са враг
затова изпреварих пръв бях
ударих град подир град
хвърлих ги в прах и мрак
сега да се предадем е крах
потъва в мислите си пак как
моя страх да зърне бряг