2023

Случайността семейство сбра 
майка баща деца както е реда
при хората приет в природата
преотразен от избора волята
но никой не предупреждава
за преждевременна раздяла
безразлична кола детето помля
остана спомен снимка скръбта
шофьора пиян е на свобода  
съда това реши и питаш ти
реалност ли е реда или мечта
къде е реда в реалността
повтаря  едни и съши неща
очаквайки промяна все така 
върви по ръба на пропастта 
като теб когато през нощта 
търсиш изхода и  губиш смисъла    
защо реши мъка да причини
като съедини тези две съдби 
подобно на бомба със стрелки  
взриви я дете уби близки почерни  
взема млади и добри за да боли
за заминалия пое вечността  
накъде там отговорността 
случайно или не тук  е борба
война е без ракети и снаряди
които близо сриват сгради
съвестта на случайността не ще 
принесе в жертва справедливостта 
броени секунди отчита часовника 
до ядрен сблъсък на тази земя
дано  се поотрезви земната кора
да прецени кое като приказка звучи
разума да си възстанови сам реда  
или да остави на случайността  
 

Глас известява гара
забрава наближава
останете в своя вагон
забравете за онзи перон
из дъното на коридора
чува се билети моля
измъквам се от вагона 
изскачам на перона  
наоколо вятър се мята
каквото падне подмята
не подминава корица
която описва до добро
свито било зло на кълбо
отколе излиняла притча 
ранена птица притича
както тича прилича
на прогонен спомен
завърнал се неволен 
при пътник нередовен
със спътник неохотен
въпрос един самотен
нима липсва виновен









Оръжие думна в тила
клюмна нечия глава
да дезертьора и врага
ги очаква точно това
някой добави гласно
тяло тупна безучастно 
командира бе кратък
напредвай нататък
изтребвай без остатък
зад вас е родината
тук е фронта война 
на оръжието ви спусъка 
замества съвестта
отряда в здрача замълча 
тръгна да дири неприятеля
внезапно стрелба прелетя
пропищяха оръжията
около прикритията
изплуваха каски лица 
отиваше си нощта
утрин из града пропълзя
сякаш със себе си в борба
да си изпълни ли дълга




Дупка с друга сродна дума
се естествено римува
търся да се скрия или бия
щото и да е дете мъж жена 
страна една сърди съня 
някъде уж нейде на края
изобщо съвсем я няма
защо не мога да я забравя 
на заповед не се подчинява
моята империя подминава
на други иска да пристава
признава ще изневерява
въобще друго не остана
освен веднага да я ударя 
потрябва ли на всяка цена 
за себе си да я задържа   
ех да можех да въведа закон
пред мен само със поклон
ще ги лиша от техния дом
тези нахални хора ще заробя
страната завинаги ще загробя
ако ще сам там да се заровя