Надежда никак не вдъхва
този град който издъхва
обезобразени обгорени сгради
обезверение по кожата лази
и войната мира си ли пази
досега и скрита да е била
с неприкрита надежда е дошла
да унищожи като че ли
щом някому болка причини
собствената си ще успокои
покрай опърлени треви
ято птички нещичко дели
почти си личи малка война
която от тях троха изтърва
друга изкълва свърши пира
ятото зацвърча размаха крила
и в мир и надежда отлетя
някъде над сгорещената земя
залп избумтя изсвистя
падна къде ли попадна
чия ли мечта пропадна
чия ли надежда посърна
чия ли вяра се завърна
под опаковка на мирни съдби
ври и кипи въпроса кънти
каквото бе е и е преди
опит за живот ли са били
края навярно ще боли
тук съвестта и ще реши
и там да е надежда нали