Глас известява гара забрава наближава останете в своя вагон забравете за онзи перон из дъното на коридора чува се билети моля измъквам се от вагона изскачам на перона наоколо вятър се мята каквото падне подмята не подминава корица която описва до добро свито било зло на кълбо отколе излиняла притча ранена птица притича както тича прилича на прогонен спомен завърнал се неволен при пътник нередовен със спътник неохотен въпрос един самотен нима липсва виновен
Оръжие думна в тила клюмна нечия глава да дезертьора и врага ги очаква точно това някой добави гласно тяло тупна безучастно командира бе кратък напредвай нататък изтребвай без остатък зад вас е родината тук е фронта война на оръжието ви спусъка замества съвестта отряда в здрача замълча тръгна да дири неприятеля внезапно стрелба прелетя пропищяха оръжията около прикритията изплуваха каски лица отиваше си нощта утрин из града пропълзя сякаш със себе си в борба да си изпълни ли дълга
Дупка с друга сродна дума се естествено римува търся да се скрия или бия щото и да е дете мъж жена страна една сърди съня някъде уж нейде на края изобщо съвсем я няма защо не мога да я забравя на заповед не се подчинява моята империя подминава на други иска да пристава признава ще изневерява въобще друго не остана освен веднага да я ударя потрябва ли на всяка цена за себе си да я задържа ех да можех да въведа закон пред мен само със поклон ще ги лиша от техния дом тези нахални хора ще заробя страната завинаги ще загробя ако ще сам там да се заровя
Циганка бърза да вземе нечие вече човешко бреме което сега в кофата тлее и настройва част от мене за какво ли да ми дреме че ролите са разпределени тъкмо частта да задреме нищо без излишни сцени пробужда за нула време зов за живот вик за омраза кое да запазя как да го опазя пустошта ще се развърти привидния мир ще наруши ще преживее който оцелее нещо казва нищото да пазя идва лава дано на думи иначе мили тежко ти