Стария дом пожълтели стени какви са тия ъгли изтъркан паркет прашен бюфет витрина стъкла отражение тела души в облекла изтърбушен диван съдран на петна столове маса изкривени в гримаса светлина от полюлея толкова уморена оголена жица как животът протича огледало лющи се парче по парче отсреща няма лице висящо в края перде пред прозорец който гледа наникъде вън тъмно небе времето премина през мен дали дишам защо пиша свобода или плен очи гнетят сред тлен оголвам ги и е ден
Истина наистина илюзия била тогава как така истина била илюзия е живота без наистина за истина борба значи ли това истина била наистина е истина илюзия е лъжа
Реалността разказва казва реално я отказва абсурдността си доказва в самота чудак от свят чудат с посока само назад спря своя бяг дали времето се умилостиви чрез други очи своите сподели да боли ли че събра ги което дели
Историйката тая подпомагат политици нарочно подбрани лаици потънали над гуша в неверие лакомия безхаберие ибрици оцапани с цвят да не се познават кой мил кой враг по вените тече ток хоп троп скок подскок във всяка боя за всеки срок все готов да бъда патриот народа ми е на душата нему боря се за правата щом пада на глас парата тегля ли тлъста заплата за услуги отдолу отплата ваш докрай съм братя пиниза отколе тъй ми сърцето наниза чак съвестта ми прониза тя май от рани загива майната му е девиза що да споря ще го сторя кой на почтен като мен не се престоря ката ден да някого не ще преборя други ще хързулна трети ще катурна няма тук знак стоп след нам и потоп грешно е ала се налага пък после ще се оправя свещи ще паля до гроб докато ме прости бог за следващия живот