Къща стреха вятъра полъхва на море и брега над леха със цветя някой отвори врата момиченце се засмя хаоса я съзря и се замечта нейните слова открехнат ли душа да остава следа полъх от крила мечтата удържа из крилата вписа дума липсва писък не се описва дъха му досега диша и в стиха донесе я взе си я понесе я отнесе я хаос руши и гради без дом надали някой се търпи
Точка гледна защо ли е потребна съвсем неприемлива по навик колеблива цветно черно бяло отмята се като одеяло никак не е точна тази гледна точка за свое оправдание или е зов за внимание слънчев лъч посочва как листо нарочва бляскав танц започва и за малка отсрочка една е гледна точка
Вчера през деня спирка сред града камион поднесе момиче повлече бясно я отнесе някъде в безкрая може би рая не зная но се случи и е верно пределно достоверно смъртта по пътя препуска безметежно изпреварва надменно ранява неизбежно някак неизменно прегазва ежедневно дали е безнадеждно вижда се да се предвижда утре е безполезно вече тъй се стича днес протича като че изтича за последно
Пътека подета от човек към човека почти от памтивека непрестанна щафета на незнаен стадион според неписан закон напред назад навред човек търси човек срещне ли сродна душа вика еврика да чуе света кой е решил така от кога защо за какво омотано е още кълбо не е сигурно ни едно само личи колело смисъл да няма ако се наизустява шикалкавя щом е вяра никой не ще да е сам и че нищо не знам