Вън излязох казах си в утробата на майка си кой кога ли се откри отвън знаят какво си ти като че ли значи се реши излез избери повтори и ще си намериш ти пък после ти провери избор е нали или дали мисълта мене успокои тъмнина леко ме зави пробуждане и наново тишината самотата между небето и земята тегнеше като олово тогава и дочух слово видях прочетох дума за кратко ми се струва из мен заглъхна буря
Разум ще освети пастта на властта как нали там в тъма съвсем сама в страх и мрак между смях и плач жертва ражда палач свой уж иначе чужд излиза на бял свят вече като враг нали не е в мрак пак сам дотам чак на себе си непознат нали питах в мрак нямах вътре глас чух безмълвен бях и узнах не проумях едничък ли не разбрах кой съм само аз
Деня или нощта зад волана в къщи или пеша кога когато дрогата е на ръка чашата още една упоена е кръвта ума е на ръба защо защото яростта избива коя която придобива от кого някого някога създал го за какво в името на каква е била целта да срине стена пред своята свобода преди вчера или сега в деца видял врата
Муха долетя дланта махна мухата отлетя за миг поспря натам насам летя пак прилетя явно раздразнена кой ли ще понася зараза да разнася лекомислие с крила и в сънищата предвещава беда както ояла се суета преяла власт нищета от нищо подхваща сред света война