Съвест притиска какво пак иска съвест ала бала както катеричка не се наиграла намери пролука от тука се шмугне оттам не влиза леко в капан някакъв безумен насам може би на ръба избрал си стена изрисувал фуния нашарил с тебешира съвест прелива после думите тия безумни ли сме ние грешниците люди че събираме будни и което се губи че строим и което може да се срути че любим и което може да ни погуби и така се трудим бдим подобно дим несмутим да не се изгубим ако се събудим
Бюро вече имам бюро чувство е чудно като хоро чудя се защо що подсказва бюро за нечие ухо око по мерило бюро надскочил не едного сигурно засукано заслужено приключено заслужил значи бюро имам вече лустро не къде да е на ниво бюро изобщо не е едно анархия би било йерархия без бюро наедно разбирам вече имам потекло пред и зад бюро
Ниша диря сред нея да пиша защо да газя обща киша от която ме втриса в ниша е ясно кое е ок кое е опасно кое е ляво център дясно кога да маневрирам къде да спирам ниша откривам изреченията градирам иначе пред всеки ред примигвам примирам ниша издирвам там дишам издишам зная с лекота твърдя кое е истина кое лъжа измежду мрежа нишка ниша била какво от това конниците на апокалипсиса липсват от кога кой знае докога така че действай мой човек сега не се мотай бадева ниша намери диря остави
Ученик от последния първия поредния чин на учителите не любим нарочно невнимание проявява часа на класа често проваля на забележки отговаря оказва се такъв се доказва защото у тях из къщи всеки нерядко се мръщи не само заради пари трещят обиди тлеят избухват кавги или просто се мълчи проблем няма ученика не признава вътре не отминава билка си има навън съпротива драма някой да иска блика тук антагонизма идеализма пие от извора реализма от чешма цинизма светена вода бутилирана преди това жажда обикновена кога ли е последна