юни 2022

Лечение няма
значение щом
що е било и преди 
сега се сподели
казал изповедника
на страдаща душа
всеки копае където
ще се задълбае
припомни си
освежена снага
премина и през
тази борба
въздъхна обърна се 
и сладко заспа

Как може черно
да е  бледно
как бяло да е вяло
как голо да е ново
когато ти се яви
гнева ми се стопи
който от храма
не излиза друг влиза 
да  взима се появи

Сцена сред града  
в игра увлечени
актьори преоблечени  
разбуждат лица ум сърца 
действието се разви
не без да личат конци
развръзка приближи
поука край публиката
към изхода върви 
отвън вятър размята
и каквото не лети
мълния просветва 
гръм отеква и ехти
до вратата по стената
при паяжината си
сръчно паяче търчи  
репертоара явно одобрява 
но на разговор не се надява
пред празната вече зала
увисва и се умълчава

Навън е пустинна
зимна забрава
само в представа
бяхме двама
тогава защо тъга
спомена разравя 
разпръсква искри
из същата стая
в мъгла сутринта 
през пролетта
след дъжда порой 
в летния зной
пожелая ли постой
не си тръгва
сред есенен покой
как да разбера 
дали догоря
когато вечността
разтвори врата