По пясъка
По пясъка стъпки се събират и разделят утре и вчера днес си поделят вятърът ги заличава други отпечатва без думи допечатва недей се врича не се ли обича не се заличава което не се изрича
януари 2022
В парка
В парка срещу морето по алея между дърветата млада жена премята настрана глава крака не може да върви сама държи друга за ръка танц такт дава тъгата пристъпват и се взират сякаш търсят дъгата пейка с отчупена дъска в памет на мига на гнева встрани дузина деца едно напуска пясъчника малка драма и конфликт възпитателка на изпит дали е истина или мит подчинението трае миг и е за властта наркотик неволно ли е оправдано тяло отражение в огледало било то стъкло зеница око да е себе си и част от цяло
Когато
Когато друго не остава освен да разрушиш нищо спешно да не искаш да твориш това е вече нещо
Някой
Някой понякога нещо твърди даже има ли власт налага отнема права свободи може и да не греши кой знае защо времето не се засяга от подобни делби все така си върви прощава търпи не се гневи и изведнъж от нищо връща всичко както бе преди е почти вдъхва издъхва дъх на делничен прах поредния грях от чувствата страх в борба за страст и хляб гасне гори как ли ще реши какво да е за тези души привикнали в своя бяг дали на съд дошли където иначе биха ли могли вина и прошка има само тук нали