Топлина ме облива как леко се заспива тя идва през нощта и ме хваща за ръка повежда към съня преобразена в неща за които съм мечтал с глас или мисъл пожелал без да съм роли играл за които не съм спал за които съм мълчал за които съм закъснял които съм преживял които съм видял които съм таял които съм предал които съм проиграл които не съм разбрал които съм си признал които съм надживял които съм изживял за които не съм узнал какво съм събрал колкото съм живял
Обич ли е това кажи омръзнаха ми твоите лъжи отвори си сама вратата и отвън я затвори нямаш вече ти място в моите дни
Защо имаш толкова лица аз зная само две сърца не вини ме с длан по въздух целуни ме изпрати ми твоето име повикам ли те дойдеш ли и ще зная в ада ли съм или рая
Погребение ли бе или видение стон от бял роял притихнало ридание зад черен воал досега откога на глас скърбял спомен тежи отчаяние кръжи безмълвно терзание очи замъглени от плач чела потънали в здрач лица попили страдание си отиват с мълчание като признание остават цветята върху гроба и тишината скрила вътре смъртта както плод в утроба