На тротоара между плочките като жива блика вода улицата лъщи сякаш някой е чистил със светлина алеята има дъх на листа които брои само есента птичи глас почита радостта в тревата лежи пчела навярно летяла към дома не се спряла отмаляла премаляла с прогизнали крила отстъпва деня след дъжда настъпва нощта пада звезда
По времето когато да поръчаш индулгенция било духовно стъпало нещо съвсем обикновено както покупка на ароматна есенция за неокъпано тяло лихвар от Флоренция претърпял катарзис имал градина с кипарис там малък параклис личен негов оазис не искал да минава гратис поръчал стенописи заръчал най хубавите които можел да купи с парите си да им се наслаждава до края на дните си очевидци твърдят който стените бил изрисувал все едно себе си изкупувал после имало обсада минала чужда войска разрушили всичко това тогава направили опит за мир във война
Часовник лети командва напред стрелки както винаги почти назад не поглежда днес вчера прережда нали все нещо за утре подрежда борби за лъжи битки с истини такива са дни има и едни долетят отнякъде отвън злочестини на рояк като оси жилят и не е сън покрие се времето вдън там вътре в килера на дъното на панера виж ти тук има кутия в нея куки почти чифт терлички половин ръкавичка малко прежда сбрани в едно навярно кълбо от самата надежда
Кой къде кога не търси любовта кой къде кога не намира омразата кой къде кога не губи обичта кой къде кога не пази вярата кой къде кога не се е блъскал в стена кой къде кога не е виждал врата