Преди много лета
когато вчера беше утре
днес било само огън
от дъх на ламя
самотата живяла
сама на върха
никъде не е останало
написано смислено
мислено ли си е
напявала песничка една
време в самота
каква наслада е това
вероятно в подобен миг
на наслаждение
дошло и откровение
я колко имам
защо да не раздам
самота и на други да дам
решила спуснала се
до някоя долина
и оттогава човекът
разсейва мъгла
на име самота
търси и гони самотата
по гори поля хълмове
била ръба на планина
където и да е стига
глътка въздух да има цена
моля плаща малко суета
и така може би няма как
дойде ли часа пак
обратно към сцената
в града село махала
не е ли това дар от душа
какво би бил света
без жажда за вяра
любов самота освен самота