Страст няма власт над пожълтели листа кому е нужна есента съвсем деня посивя и за покой призова един ден вечерта кучето се развилня потегнаха му повода макар да ръмеше вън и си бе време за сън хора нямаше почти вървяха редки коли една някак се запря насред малка уличка спрели бяха две лица за целувка под дъжда шофьора гледа и мълча двигателя заглъхна даже кучето замря ръката която го държа потърси друга ръка усети топлина река лятна рокля с цветя чу се на клаксон гласа разпръсна се сцената след това в дневната кучето доволно заспа разходка и то каква през мокра трева
