Стария дом пожълтели стени какви са тия ъгли изтъркан паркет прашен бюфет витрина стъкла отражение тела души в облекла изтърбушен диван съдран на петна столове маса изкривени в гримаса светлина от полюлея толкова уморена оголена жица как животът протича огледало лющи се парче по парче отсреща няма лице висящо в края перде пред прозорец който гледа наникъде вън тъмно небе времето премина през мен дали дишам защо пиша свобода или плен очи гнетят сред тлен оголвам ги и е ден
