Спокойствие утихнали везни не се гневи не тъжи не е буря която се преструва смрачава се в мен изсветлява сърцето тик так тактува почти си кротува изведнъж въпрос атакува и тежи думите бунтува на теглилката други и ти върви скъсява се листа разтворен прозореца фантазията отплува в нощта с незабележимо облекчение като дъх на влажна трева докосваш чрез нечия длан света има дреболия една другата раздава суета защо ще купува душа
