Случайността семейство сбра майка баща деца както е реда при хората приет в природата преотразен от избора волята но никой не предупреждава за преждевременна раздяла безразлична кола детето помля остана спомен снимка скръбта шофьора пиян е на свобода съда това реши и питаш ти реалност ли е реда или мечта къде е реда в реалността повтаря едни и съши неща очаквайки промяна все така върви по ръба на пропастта като теб когато през нощта търсиш изхода и губиш смисъла защо реши мъка да причини като съедини тези две съдби подобно на бомба със стрелки взриви я дете уби близки почерни взема млади и добри за да боли за заминалия пое вечността накъде там отговорността случайно или не тук е борба война е без ракети и снаряди които близо сриват сгради съвестта на случайността не ще принесе в жертва справедливостта броени секунди отчита часовника до ядрен сблъсък на тази земя дано се поотрезви земната кора да прецени кое като приказка звучи разума да си възстанови сам реда или да остави на случайността
