След светофар до ограда от метал някой е замрял сякаш себе си едва сбрал очите не търсят жал питат полъха на времето за малко поспрял там бе такава кал имах ли избор бях ли цял или е страна на зар и няма как освен провал минах отминах в деня вчера утре преживява понякога избледнява нали днес друг ден чертае наоколо и мен почти не зачертава като че ли очертание започва не чезне с точка
