Призрак от миналото подлага на бъдещето крак приживе на обич играл в сърцето си презирал този свят надявайки се смъртта да заличи всеки грях и тя му става враг оставя го без покой преследва чужд и свой завижда на деня нощта мига на всяка мечта ревнува до смърт и отвъд бори се против любовта щом не е затворена в клетка и в него ключа на кой ли му трябва гроб приживе да си посрещне гибелта
