Ден. Вер пише.
„Хаоса търси справедливостта така
сякаш били са едно някога“
Хлопане по вратата на къщата.
Вер слиза отваря.
Уелго
Здравейте господине който
имате дом не идвам за взлом
Вер
В настроение си виждам
сдобил си се и със свой кон
Уелго
От ходене пешком бях уморен
но не е мой взех го само за ден
знам ли какво утре е срещу мен
накъде ли как ще се отнеса
дали тук пак ще се пренеса
Вер
Къде си отседнал сега
Уелго
В странноприемница край града
Вер
Откъде имаш днешни пари
нали идеш от други дни
Уелго
Нося в кесийка цветни стъкълца
револвера държа да се защитя
Вер
Защо пострадвал ли си досега
или за беда виждал си знак
Уелго
Където и да бях по светло мрак
за човек да не търси вода хляб
вяра без дневен прах нямал грях
не узнах аз не видях и не познах
Вер
С теб да говоря някак сполучих
макар че да мълча се приучих
Уелго
И аз което не исках научих
каквото поисках получих
после ми би пак отнето
бързо като оса в полето или
бавно като паяк на хладно
Вер
Каквото и да кажеш признаеш
никак не изглежда да играеш
Уелго
Време нямам в себе си за лъжи
туй биле не ме лекува а ми тежи
никак не е забавно да се мотаеш
между вчера утре сега докато
главата ти се нажежи както чайник
пълен с току що завряла вода
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15