Ден. Вер пише на писалище
пред прозорец.
"Да подчинявам хора желая
да жалко често си мечтая
въпреки че може би зная
власт временно е облекчение
както всяко подчинение
мога някак да си представя
как историята се повтаря
като карнавала на площада
преминава маскарада
някъде всяка една година
по каква ли не причина
питам се докога тази игра
ще е пътя живот до смъртта
слънцето дава лъчи и мълчи
вятърът из листата се крие
ответа знае как да прикрие
болката през времето минава
и винаги там за някой остава
който не може да я забрави
и мъстта зад себе си да остави
напред я предава няма забрава
какво тогава да остане за края"
Чува се хлопане по вратата.
Вер отваря.
Уелго
Как сте Вер бихте ли ме приел
Вер
Влез да се качим при мен
Уелго
Докъде сте с онази творба
която ме описва не на лъжа
Вер
Виждам не си особено смутен
Уелго
Напротив но днес съм смирен
на метаморфози не съм в плен
освен това е и пролетен ден
какво повече да искам освен
да знам кой и защо съм роден
да имам понятие за моята цел
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15