Вер
Съумяваш да се спасяваш
дори и други да предаваш
слуга искаш да си казваш
питаш колко съм жесток
нека всеки да си има срок
свободен роб да има гроб
порок не е да не си пророк
не зная твоята зла участ
дали е позор или почест
отвътре глас ни води нас
глас който вън е и без нас
нас всеки ням или със глас
едва ли е поза не и когато
не се прикрива тормоза
ще помогна с щото мога
Уелго
Благодаря на вас и бога
спадна моята тревога
рано е да бия камбана
не е още затворена рана
моето днешно спасение
миналото е недоумение
бъдещето е неведение
кога днес е позволение
когато и да е опасение
и така сега е лишение
впрочем ще си замълча
утро е макар и в мъгла
сбогом пак ще ви посетя
Уелго се обръща и тръгва по улицата.
Вер отваря прекрачва прага
и затваря вратата.
Страници: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15